page contents

Бележки под вратата

Отлитат през прозореца летата,
с леко несъобразена скорост.
Оставят ми бележки под вратата
и гаден послевкус на синьо Боро.

Забравих смешките, които ти разказвах.
Ликът ти сякаш вече избледнява.
Почти зараства лявата ми пазва
и иде ново утре – вчера изостава.

Отлитат през прозореца лицата,
с които обичах да се смея и да споря.
Замръзнали бележки под вратата
напомнят, че били сме други хора.

Не зная имаше смисъл или не,
ала сред звездния килим, в безброя,
открих те. За момент поне.
И беше моя…беше моя…беше моя.

 

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *