page contents

Блясъкът на чистия ум

Скъпа моя, Клементайн,

де да можех да затрия
всеки спомен и следа.
Да ги сложа във кутия.
Да горят едва-едва.

Нощите опрели хълбок,
върху езеро от лед
и целувките ти дълги
виждам през далекоглед.

Вятърът студен на плажа
вплел оранжеви коси,
иска нещо да ми каже,
огъня да загаси.

Ала той гори в кутия
пълна с простички мечти.
Как можах да ги убия…
Бог дано е милостив.

Скъпа моя, Клементайн,
най-накрая чак, разбрах те –
претворих по свой дизайн
твоя образ и характер.

Ранна пролет, късна зима,
тичат хванати под лакът.
В миг се радвам че ги имах –
миг преди да падне мракът.

* * *

Скъпа Клем, умът ми чист е –
всеки спомен е попарил.
Край морето ни вълнисто
ще те чакам.

–  Джоел Бариш.

 

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *