Вторник, късен следобед.

В дъждовния следобед някак тихо е.
Само пороят по стъклото пише стихове,
които никой нито вижда, нито чува.

Оглеждам се в безбройните си ликове,
върху капките достигащи до никъде.
В една от тях и твоят лик изплува.

Сега те виждам чак – по време никое.
Ако и ти успееш, моля те, повикай ме.
Дъждовният следобед ни рисува.

girl-behind-window-rain

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *