Глас народен

Заслушах се в гласа на времето,
но времето мълчи на глухонямост.
А племето ни с копелета бременно,
се храчи на поетите пред храма.

Замеря го с салфетки и със дискове
на Крисковци и Слави-Трифончуци,
а летвата ме удря толкоз ниско че
превивам се на две и стискам със юмруци.

Заслушах се в гласа на времето,
но времето прошепна че е късно.
В културен шок, докато дремете,
сърцето му на части ще се пръсне.

Изписах си ръцете, двете.
Не с думи, а със язви гнойни.
Самият Бог ми е свидетел –

Народът без поети е покойник.

 

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *