Денят на зависимостта

Подчертавайки изрично,
че не съм добър мирянин,
със ордьовър саркастичен,
всички гладни ще нахраня.

Ако има нещо гнило в Дания,
то у нас направо се разлага –
куче лае, вървят си керваните,
а козунакът яде го
онзи който първи посяга към него.

Днес ми е тегаво.
И не щото съм тръгнал да постя.
А щото по пътя София – Брегово
къс е и клати се мостът.
Бе що на тая мацка и е кървава ноздрата?
И що пича ме зяпа в стил Коза Ностра?

А, да.

Щото мострата, тя е безплатна,
но после си плащаш със лихвите.
И когато лайното заухае приятно
се чудиш дали още си се жив човек.

Нов стек отварям,
по-отровен и от стария.
Другите фасове още догарят
в пепелника на име България.
От екрана съобщават за нова авария,
после реклама;
траен послевкус на остра диария. Нямам

идея дали аз съм напушен
или това пътят естествен е –
да си гледаш в краката послушно
надрусан, на хапче посредственост.

Да сновеш като грозно влечуго
кълвящо трохите от софрата на други.
После горд да се тупаш в гърдите
и дори и да нямаш заслуга…

Докога? Свободата не се дава, другари.
Тя се печели с пот и сополи.
Тук си позволявам да цитирам Стругаре
щото в главата е болен…

…но пък се вписва адски добре:

“Накъде отиваш? На къде отиваш? На къде?”

За крадец не ставаш сине – ти си будала.
Затова тъни във тиня, затегни колан.
Спокойно, вече приключвам с тоя роман:

Аман от Николети Лозанови
нагледах се и на Динковци!
Марш всички към аптеката вляво и
купете си Гинко-Прим!

Седим. На гъза си – така сме му свикнали.
утре насилника пак ще обикнем,
понеже мозък за жалост не никне.
Палнете по една свещ поне.
Скоро май е Великден.

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *