Завои

Помниш ли дните?
Онези в които, сърдито (наужким)
се целеше с поглед във моя?

И двете ни сенки, превити
над бели тютюневи пушки,
край стъклена сграда, в завоя.

* * *

Не си моя. Не съм твой.
Виж – всичко е толкова просто!
На завоя до мен ти постой.
А сетне иди си с достойнство.

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *