page contents

Кафе

Седмицата е ленива
и кафето ми изстива.
В погледа на обектива
се оглеждам полужив,
а перспективата ме плаши.
По-студена от кафето в чашата,
по-налудна от “Отче наш” е тя и
също толкова позната.
Лайната които мятах
и смятах за истини
за след гурбет кратък
се завръщат в лицето ми вкиснати.
Писна ми.
Най-вече от луната,
от тази одая и мислите
за гърлото стискащи.
Какво искам ли?
Чаша топло кафе
стени неоплискани с кръв и…
за Бога!
Да оцелея, какъвто – такъв.
Понеже друг да съм явно не мога.

kafe

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *