page contents

Консултантът

В офиса бе необичайно мрачно. Случваше се да поработят до късно, но никога до полунощ. Луис надигна глава и си разтърка очите за се увери че не сънува, но това не го убеди достатъчно. На отсрещното бюро, Едмънд, акаунт мениджърът, бе забил нос в екрана на компютъра си и изглеждаше адски зает. Мамка му! Бе заспал отново… „Дано никой не е забелязал“ – помисли си Луис и се върна към монотонната си работа. Трябваше да навакса.
Мониторът на лаптопа обаче бе застинал и показваше единствено уолпепйър с красива филипинска девойка, стиснала в ръце…пениса си.
„Какво по дя….“ – ококори той. „Не се спомням да съм го слагал това тук. Не си спомням да съм го слагал никъде освен на домашния компютър….как….“.
– Хей… – прекъсна мислите му непознат глас от бюрото зад него – Хей…як уолпейпър, скъпи…
Луис се извърна бавно, сякаш се страхуваше че ще погледне собствените си демони очи в очи.
– Коя си пък ти? Не съм те виждал преди в офиса? Ти ли сложи тая дивотия на десктопа? Какво си направила?
Непознатата се наведе напред и прошепна в ухото на Луис:
– София. Името ми е София. Но можеш да ме наричаш Софи. Някак по-неангажиращо е, не мислиш ли? Някак фриволно…
Луис се вторачи в лицето и и усети как по челото му избива пот. Не бе виждал по-красива жена, но въпреки това в нея имаше нещо ужасно сбъркано. Софи се приближи още повече, почти на сантиметри от лицето на шокирания Луис и прошепна:
– Искаш ли да го направим?
Луис преглътна литър слюнка и отново си зададе въпроса дали това не е просто един от „онези“ сънища.
– Не сънуваш, съкровище. – изрече тя, игриво прокарвайки пръсти в червената си гъста коса. – Не е сън когато никога не си се будил.
– Да не си луда? – възпротиви се Луис – ще си загубя работата.
“Софи” се отдръпна рязко назад. Последните му думи очевидно я разгневиха.
– Ти….Ти…жалък педерасст – изсъска тя. – Работа ти?! От кога РАБОТАТА ти е по-важна от МЕН?!
– Слушай – Луис най-сетне събра смелост и се изправи – не те познавам и не знам какъв ти е проблемът, но със сигурност нямам намерение да бъда част от него. Разкарай се вече. Побиват ме тръпки от теб. Тръпки!
Непознатата също се изправи и застана лице в лице с Луис. Бе висока точно колкото него, а дори не носеше токчета!
– Е.. поне все още изпитваш нещо към мен, нали? – намигна тя и натика език в гърлото му.
Луис имаше чувството че ще повърне. Въпреки перфектният си външен вид, непознатата имаше отвратителен вкус. Вкус на гнило месо, пропито във формалдехид, но на всичкото отгоре опушено. Имаше вкус на опушен труп. Комбинацията не беше по-силите дори на пословичен гнусар като Луис и остатъците от обяда му изригнаха във формата на малък фонтан.
– Махни се, гадино! – изсумтя той и замахна с плесник. – Разкарай се от лицето ми!
Вместо да се предпази обаче, непознатата ловко захапа ръката му в контра-атака. Болката беше неописуема.
– Пусни ме! – скимтеше Луис – Ще ми откъснеш проклетите пръсти! Помощ! Махнете я от мен!
Консултантът едва събираше сили да си поеме въздух. В отчаян опит да да се измъкне от капана, той бръкна в очите на Софи със свободната си ръка. Натискаше с всички сили, до момента в който очните и ябълки хлътнаха някъде дълбоко в орбитите. Луис най-сетне се освободи и падна по-гръб на земята, смучейки кървящата си ръка. За момент помисли че е убил вещицата.
Но тя все още стоеше там. Изправена и забила безочливия си поглед в него. През цялото време докато траеше схватката, не бе издала и звук. От двете бездни, в които до преди минута бяха очите и, изпълзяха дузина бели червеи.
– Какво за Бога… Едмънд! Извикай ченгетата! – изкрещя Луис.
– Всичко наред ли? – Еди най-сетне свали огромните си слушалки – Луи, добре ли си?
– Добре ли ти изглеждам?! Кретен такъв! Ти ли я пусна тази вътре?
Едмънд се огледа наоколо, после изгледа слептично колегата си:
– Кого дали съм пуснал вътре…кретен такъв? И защо лежиш на пода?
Луис опипа ръката си и въздъхна с облекчение. Най-сетне идваше на себе си.
– Извини ме Ед… кошмар. Явно работата ми идва в повече.
– Е, едно е сигурно – поклати глава мениджърът – кошмарът ти ще стане реалност, ако Анабел разбере че отново спиш в офиса. Виж, или се вземи в ръце или си вземи почивка. Приличаш на картина на Пикасо напоследък.
„Разправяй ми“ – помисли си Луис – „И ти щеше да изглеждаш така ако шибаната Лейди Сукуба ти идваше на визитация“.
– Слизам за кафе – каза Едмънд – ще ти взема една двойно, май имаш нужда.
Консултантът кимна в знак на съгласие и се облегна назад в удобния си ергономичен стол. Часовникът му сочеше точно 4:30 следобед. Краят на работния ден. „Какъв му е проблемът на Еди?“ – помисли си той – „Кой идиот пие кафе по това време? Всички са откачили в тоя офис.“
Луис хвърли блуждаещ поглед през прозореца. Малък къщен паяк пропълзя по външната страна на стъклото, търсейки убежище от прииждащата буря.
– Искаш ли да го направим? – попита паякът.
– И още как, бейби. – захили се Луис.
 
 
 
 

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *