Кратка анти-депресантна лирика

Да започнем по темата:

shit е системата, няма спор.
Раждаш се, дишаш, свършваш в затвор
от дъски и пирони.

К’ва тъжна ирония –
император могъщ и мъдрец
го тръшка внезапно пневмония
и ето –
днес му полагат венец.

Ситен дъждец го целува по плочата,
отдолу пък червеи зъбите точат си.
Порочен си –
О, кръговрат човешки.
Мислех да почна със смешки
тоя път,
но ето че пак тежко влизат думите, тежко –
напомнят на смърт.

Dirty-di-dirt,
мръсен тесен път,
извървяваме до гроба,
но такъв ни е светът –
не е майчина утроба.
Появил си се във кръв
и от кръв ще се отровиш.
Тъй мъртвешки е студът –
стяга те като с окови.

Дали сме готови?

Не, не и аз.
Искам и утре да дишам!
Не въздух – отпадъчен газ.
И знам, че всеки от вас,
колкото и силен, иска същото.
Тогава за чий сте се всички такива намръщили?
Дайте да се скрием всички по къщите!
Свещ да си запалим пред Оня Всемогъщия! Смях!
Грях? Дали е грях?!
Въпросът нарочно ли толкова глупав е?
Когато умираш човеко,
някой там ражда се, другаде.
Изгубване – само по себе си няма;
Смъртта е пряма:

“Избери каква да съм пред теб –
спасител или пък беда голяма.

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *