Кутиени бижута

Под стоманèното небе отекват викове
и сливат се в брътвеж несвързан.
Нощта е вече тук, но теб те няма никъде.
Пък аз съм твърде уморен за да те търся.

Полунощ е. Късно за излизане.
И твърде рано да си идеш вкъщи.
С неоновите лампи си намигаме.
Градът все още си е същият…

Намръщен..сбръчкан, но чаровен.
С парфюм от изгорели газове, отровен
и улици напудрени със прах.
Почакай! Май че те видях!

Видях те зад панелните пердета.
Като кутиено бижу се беше скрила.
Видях неонът как се пръска на парчета.
Уви – да те повикам нямах сили.

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *