Молитвата на един атеист

Отче наш, ти който си на небесата,
прости словата на глупеца неук.
Прости че днес не протягам ръката,
а стиснал съм двете здраво в юмрук.

Прости ми че сляп съм да видя с очи чудесата,
под завесата черна от лепкав катран,
прости че нямам вяра дори в Сатаната
и зная пътят към Ада с какво е постлан.

Чуй ме Господи, отправям ти вик –
нима аз съм този, който безкрайно обичаш?
Или скрил си зад себе си робски камшик,
щом не тичам към тебе самичък?

Кажи ми Всевишни, за какво ти е трон?
Нима не презираш и ти суетата?
Хвърли поглед надолу от своя балкон –
виж смъртния гърч на чадата.

Защо си закони изписал на свитък?
Не стига ли просто да бъдем добри?
Или всички сме само добитък –
яж, моли се…или просто умри.

Отче наш, ти който си в небесното царство,
вземи ми душата и с уста я сдъвчи.
Но не се изненадвай – както с всяко лекарство
и вкусът на реалност леко горчи.

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your e-mail address will not be published. Required fields are marked *