Момичето, влюбено в Бога

Момиче чудато, тъй влюбено в Бога.
Ръка ти подавам. Задръж епилога.
Не мога, не искам, не зная и как
да ти махна за сбогом от другия бряг.
Път пряк през Атлантика няма друг –
не ще се срещнем двамата “някъде там на юг”.
Загубих летящите чехли на Малкия Мук,
затова сграбчвам отново перото в юмрук.

* * *

Чудато момиче, аз питам се често –
Ветровитият град дали ти отива?
Споменът сигурно сам съм изместил.
не те помня мрачна, студена и сива.

Дали те покрива Исус със усмивка,
щом нощем неволно отвиеш крака си?
Протягам ръце да положа завивката.
Боже…ЗАЩО СА ТОЛКОВА КЪСИ?!

Защо години ги кършех в молитва
с надежда човешка, наивна, да чуеш?
А гълъбът Божи дори не отлита –
стои на балкона и вечно се дуе.

Приказвам си всуе навярно, но нека.
Бележи ме ако трябва с Белег на Звяра!
Човекът понякога следва пътеки
без разум, без знаци – на вяра.

Момиче чудато, не ща епилог.
Ти дай ми и другата буза.
Ще воювам за тебе и с Дявол и с Бог.
Единствена. Истинска. Музо.

christian-girl-praying

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *