Наивници

Зад бетонни завеси и грим театрален,
от себе си сякаш усърдно прикрити,
навлекли престорена гордост и костюм официален,
посипваме бавно със пепел очите.

Живеещи утре, със спомен за вчера,
пораснали ужким, но още деца,
за гушата сграбчили илюзорна химера,
виновно отместваме поглед от свойте лица.

Виж колко наивни сме…Боже…
Сякаш смъртта ще издебнем във гръб.
Сякаш трупът ни не ще се разложи,
и вечно ще тича във вените кръв.

Виж живота как в шепи се киска,
той дава от всичко и всичко отнема.
За туй хвани ми ръката и здраво я стискай,
докато все още имаме време.

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *