page contents

На майка ми

Понякога обичам да се сещам,
как крачехме безгрижно край реката
и търсехме с очи брега отсреща,
обгърнати от аромат на лято.

Ти носеше онази рокля със цветята
и онзи ярък блясък във очите,
а аз те стисках здраво за ръката,
все нещо исках да те питам.

Понякога се връщам пак във дните,
когато всичко беше някак просто, на игра.
Когато можех с часове навън да скитам,
или в прегръдките на баба да се спра.

Днес сякаш близостта е рядкост,
а дните ни поглъщат безпощадно
Но иска ми се само още малко,
още малко време с тебе да откраднем.

Животът ми напомня речен пясък,
който бързо между пръстите се стича.
Не мога да ти купя скъп подарък…
просто знай че още те обичам.

на-майка-ми

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *