Непозната

Не те познавам. И как?
Не съм се опитвал дори.
Защо тогава объркана пак
ръката по листа върви?

Навярно копнея да бъда изкупен –
да чуя пак колко съм печен.
Съвестта ми е стар килим, не изтупан
който адски гнуси ме и пречи.

Няма значение вече –
започнал съм, няма назад.
Малкото злобно човече,
погребах във малкия град.

Не те познавам, навярно си луда.
Може би и аз също съм.
Тази вечер съня ще прокудя.
Заспя ли – теб ще прегръщам насън.

blond-girl-bag

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your e-mail address will not be published. Required fields are marked *