Подслон в дъжда

Ти се връщаш отново при мене –
лек парфюм от априлски озон.
Дъжд от спомени сладко-солени,
у когото намирам единствен подслон.

Ти почти ме докосваш със длани –
призрак ефирен, безплътен мираж.
Ти отекваш в мен като нежно пиано,
от памтивек нямо на онзи 15ти етаж.

Аз протягам ръце да те хвана.
Аз ти давам за миг да възкръснеш
и проклинам мига в който те нямам.
С най-страшния вик. Но е късно.

И вече подслон не намирам.
Безмилостно дълго вали.
Всяка капчица в мен те бродира
със сребърно-сиви дъждовни игли.

woman-at-sunset

Снимка: Матю Хенри

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *