По същество, с един мъртъв поет

Има дни, едни такива:
дяволът ръце потрива
и по рамото те тупа –
наблюдава те под лупа.
Минута след минута,
каузата е все пердута –
мисълта ти нечута остава
(и слава Богу).
Вземи ме във скута, рогати!
Бъди ми Логос!
Приятели много имам,
но никой не ми е близък толкова
Само ти цяр си за болката
и само ти единствен издигаш ме,
Тогава когато сам се увия с веригите.
Е** ги тех:
и едните и другите и третите.
Кълна се само в обществото на поетите!

И ако днес то е само за мъртвите,
и изглежда в очите ви жалко –
ще се върна обратно във първи век,
докато Сатана ми държи писалката.

Сатана-поезия

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your e-mail address will not be published. Required fields are marked *