page contents

Псето

С нотка на сарказъм неприкрит
се смее вчерашната обич –
отпечатана на стар Полароид.
Стояща между две големи скоби.

Тя маха със ръка – и уж за сбогом.
но сбогом никога не иде сякаш.
Защото има да ти каже твърде много
и твърде дълго да я видиш чака.

Какво е тя? Заразен бяс?
Защо ти е изобщо да научиш?
Дори във най-самотния си час
жадува те едно обезумяло куче.

То глозга кокала на своето “обичам”
и не разбира вече нищо от сарказъм.
Любов и унес винаги граничат.
Безумно псе. Не повече. Това съм.

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *