Приказка за Снежната Царкиня*

Снежната царкиня,
с ледените пръсти,
братя имала седмина –
нисички на ръст били.

Те носели и златен дар,
дълбоко от недрата земни,
пък тя в отплата удряла шамар –
на лютия и нрав били наемници.

За тайната и стара,
никой не обелвал дума!
Омайната отвара,
с късчета от aurum-а,
поддържала я младолика
и разкошно зла.

Влюбила се в наркотика
от блестяща сплав.

Ала змеят двуглав бил
и ето ти чудо, позор –
в кома дълбока я пратил,
за ужас на всеки миньор.

Дълго и пели и плачели
братята, седем на брой.
Над ковчега стъклен, вторачена,
смъртта и надавала вой.

“Постой!” – отронили нечии уста –
“Още малко почакай принцесо!
Преди да потънеш в пръстта,
изиграй ни последна пиеса!”

И без намеса,

от никакъв демон и бог,
на часа се съвзела сестра им –
цитирам я тук в епилог,
без дума дори да преправям:

“О, суета, ти цинична!
Ти, проклета спринцовко!
Мамиш ни тъй поетично,
водейки бавно към клопка.

И що за топка кристална е нужна,
да зърнем кое ни грози наистина…?
Светът върти се в печална окръжност,
която със скрежни сълзи все описваме.”

*По мотиви от видео клипа към песента на Рамщайн – “Sonne”:

Comments

comments

You may also like...

1 Response

  1. satanas says:

    Много добре!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *