Сцената

В театъра с дебелите завеси,
разиграваме пиесата прочута:
Приличаш ми на младата принцеса –
а аз пък съм във ролята на шута.

На сцената, за кратък миг,
те каня на дуел с усмивки.
И ето че говорим на един език,

преди да дойде принцът в лъскава обвивка.

Когато постановката завърши,
и остана зад кулисите самичък,
грима си бавно ще избърша,

и ще си задам въпрос едничък:

Кому са нужни маски на лицата?
Защо преструвката издигаме в светиня?
И чудя се дали обикнах теб самата,
или твоята блестяща героиня?

19.05.2013

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *