Храмът

Бавно и безмилостно, разяжда те отровата.
Отровата на злобата, зачената от хората,
родила се във вените, израснала в гърдите ти,
като копеле захвърлено от своите родители.
И ден след ден расте във теб и идва час, във който
рожбата сърдито ще поиска свойто –
на родителите бързо ще потърси сметка
и гневно ще ги стъпче с калните подметки.
Държал си я вечно в затворена в клетка,
дълго рисувал си с розови четки,
но времето изтече – падат в миг решетките
нямаш сили вече да си марионетката.

Гнусна е гледката, когато отвориш очи.
Когато и най-добрият приятел мъртвешки мълчи.
Когато най-сетне бъдеш със себе си прям,
ще откриеш – пуст е отдавна човешкият храм.
half-face-man-bw

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your e-mail address will not be published. Required fields are marked *