page contents

Чистото Синьо Небе

Ти и аз. Почти се сещам.
С усмивка ме разоръжи.
Светът качен на моите плещи –
изобщо без да ми тежи.

Ти и аз – кикотим се и блещим.
Живота с шепи пак гребем.
Две деца, на по двайсет и нещо,
под чистото, синьо небе.

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *