Чудовище

– Ти си болен – изсъска Майкъл и насочи пистолета към главата на пастора – за нещастие аз не съм много добър лекар.
– Мислиш че ме е грижа дали ще умра? – Джо поклати глава – Аз направих избора си още преди години. Изборът с главно И. И нито ти, нито ароматът на олово биха ме изплашили. Аз имам Господ на своя страна, Майки. Какво имаш ти? Ръждиво парче желязо. Виж се, колко си слаб – ръцете ти треперят. Защо? Нима те е страх че ще бъдеш съден? От кого те е страх? От властите? Та те ще се зарадват на новината за смъртта ми. Не заради тях си настръхнал, нали?
– Млъквай, чудовище – изкрещя Майкъл и дръпна петлето на револвера – кълна се ще ти разпилея 5-те грама мозък, ако не млъкнеш!
Джоузеф изцъка с език и хвърли поглед встрани, сякаш срещу него не бе насочен пистолет, а повехнал букет цветя.
– Виждаш ли – продължи той – виждаш ли тази книга тук? Дори когато откриеш последното и копие и го унищожиш.. пак няма да си спечелил нищо. Защото дори да ме убиеш днес и “петте ми грама мозък” да оплискат няколко страници…няма как да убиеш Словото. То е ЖИВО, Майкъл. То живее и твори у хората. Променя съдби. Ще са ти нужни много повече от осем куршума за да го заличиш.
По-дяволите, дъртият кучи син…беше прав. Какво щеше да докаже пращайки го гробищата? Да, Таня, щеше да е отмъстена…но безгръбначните зилоти щяха да превърнат стария ненормалник в герой, мъченик. Мълвата за кончината му щеше да стигне до местните новини, а може би и до Фокс Нюз. Те обожават такива новини. Щеше му опънат червен килим до алеята на славата.
– Ти я уби – прошепна Майкъл, сякаш на себе си – ти и смахнатите ти обещания за вечен живот…нали самият шибан Господ Бог ти говори? Защо не ти каза че това ще я подтикне да…да се….защо, отговори ми? Може би е бил твърде зает да благославя отбора по футбол?!
Джо забеляза колебанието в очите на младия атеист и скъси дистанцията.
– Знам че ти е трудно да я преживееш, Майк. Но вината не е нито твоя, нито моя. Таня бе изключително дете…ала душата и имаше нужда от своя Небесен Баща. Тя крещеше за него и Господ видя това. Той никога не ни дава повече от колкото можем да понесем. Сега ми дай пистолета, синко. Да забравим всичко това. Ела си у дома.
Две сълзи се отрониха от очите на Майк, сливайки се с потта по лицето му. Казват че човек губи всичко, едва когато му отнемеш и последната надежда. За Майкъл тя току що бе угаснала. “Смъртта на Дявола няма да върне ангелите към живот.” – помисли си той и рухна на пода. Револверът се озова в краката на пастор Джоузеф.
– Винаги съм знаел че си добър Християнин, сине. Твърде си наивен за атеист.
Джо вдигна оръжието и отправи премерен изстрел право в гърдите на двадесетгодишния мъж.
– Раната ти не изглежда никак добре, момчето ми – въздъхна пасторът, навеждайки се над Майк – за нещастие, не съм много добър лекар. Мога да ти предложа единствено да спасиш душата си. Последен шанс.
– Сбърках – изстена Майкъл, преди да склопи очи – ти не си болен. Ти си самата болест.

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your e-mail address will not be published. Required fields are marked *