16

Скъпа ми лейди с диаманти в очите..
Не ти ли се ще поне за момент назад да върнеш стрелките?
Хвани ми ръката..нека тръгнем на път,
Да си спомним как на шестнайсет изглежда светът.

Събуди се днес с изгрева рано,
преметни пак светлосинята чанта през рамо.
Напълни я с мечти и наивност младежка..
Стой, дай я на мене – стана ти мъничко тежка.

Нека се смеем отново на същите смешки,
Нека повтаряме старите грешки,
Нека вали ни онзи есенен дъжд,
В който без чадъри се спряхме веднъж..

Погледни там – познато,нали?
Толкова познато,че дори малко боли.
Момче и момиче на прага на дните стоят.
Не е ли хубав на шестнайсет светът?

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your e-mail address will not be published. Required fields are marked *