page contents

Dear Aubrey Pt. II

Коя си ти, така и не узнах.
Спасителят ли си, или си примката?
Забулена под фин воал от прах,
усмихваш се престорено от снимката.

Навярно ти си също като другите –
жестока, малка и себична;
ала нали и аз съм от онези лудите,
покосени от синдром на поетичност.

Навярно болестта неизцерима
в прегръдките си бавно ще ме смели,
но ето че съзрях във нея начин да те имам,
и скрих те между листовете бели.

Сега си жива в тяло от горчиви думи;
в стихове със спомени римувани;
и в парещите дупки от куршуми,
с които ме простреля на сбогуване.

girl-rain-purple

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *