Dear Aubrey

Скъпа Обри, привет.
Ти все още ме помниш навярно.
Аз съм онзи наивен поет.
Аз съм онзи невзрачен нахалник.

Днес сили събрах да грабна молива
и отново да ти кажа „здравей“.
Не зная дали писмата ми пазиш грижливо
или просто ги късаш на две.

Скъпа Обри, вчера пак те видях,
тротоара отсреща, в дъжда да пресичаш;
затичах към тебе, но бързо се спрях –
беше някакво друго момиче…

И стана ми някак си пусто, студено,
но усмихнах се, сякаш напук.
Колко смешно, след толкова време,
все забравям – далеч си от тук.

Скъпа Обри, понякога мисля си,
че всеки от нас е малък кораб в море;
Стои настрани и греблата си стиснал е –
приближи ли, сигурно няма да може да спре.

После вдига отново платна,
търси някаква собствена истина;
а пък тя всъщност е просто една –
сам никой не достига до пристана.

Скъпа Обри, може би пак ще те срещна,
в друг живот, в който не си само мираж,
и някъде там, сред морето безбрежно
този път ще бъдем в един екипаж.

Дотогава сълзите си тайно ще скрия
сред ситните, сребърни капки в дъжда;
и може би някой ден той ще отмие
всяка видима твоя следа.

Май 3, 2014

aubrey-hoeppner

 

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your e-mail address will not be published. Required fields are marked *