На Доня Соледад

Високо,в своята килия без решетки,
с един прозорец и звезди безчет,
стиснала в ръце бои и четка,
рисува самотата черно-бял портрет.

„Тя има много имена”,
крещи старото платно върху статива,
но..аз ще я наричам просто самота,
понеже тъй човешки и отива.

Днес реших..ще и ида на гости..
Като неканен,странстващ фантом.
Дори вратата за мен да залости,
в душата и мислите ще вляза със взлом.

Ще пристъпя объркан и стреснат.
Ще и нося торба от въздишки.
А в косите и свенливо ще блеснат
няколко тънки сребърни нишки.

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *