Insomnia

Тази нощ не бърза да спи.
Не спуска металните щори.
С думи, облечени в стих
мракът под нос си мърмори:

“Кой си ти, човече
и защо се кокориш?
Нещо май че ти пречи?
Все гледаш нагоре.

Безсънен човеко, мълчи.
Знам що безкрайно тежи ти –
Нелеко е сам да затвориш очи
щом двамата мен не делите.

Тази нощ не бързай да спиш.
Аз също няма да мигна.
Ще чакам онзи миг тъмносин,
в който утро и мрак ще се стигнат.

early-morning-sofia

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your e-mail address will not be published. Required fields are marked *