Saviour

Смееш се, плачеш, крещиш, но си сам.
Ти бягаш и връщаш се, изтощен, запъхтян.
Ти бродил си дълго, и търсил си нещо,
което нокти да впие в грубите плещи,

за да усетиш, че може би още си жив.
Не любов – съзаклятник, след атомен взрив.
Не мечтаеш за ласки и нежност от него –
стига само да легне до теб във ковчега.
 
Спри. Няма време за дълга поема.
В мрака някой протяга ръце да те вземе.
Онази, която от страх си измисли.
Аз съм тук. Твоя съм. И ме вдишваш.

20.03.2014

Comments

comments

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *